![]() |
![]() |
![]() |
НАКРАТКО ЗА РОЗОБЕРА 2011
Като цяло розоберът донесе повече положителни преживявания от тези - отрицателните, които ни бяха като за урок, дано не ги повтаряме повече грешките си. Така например, смята се, погрешно, че някой трябва да дойде като доброволец и да работи ей така. Е да, обаче не се получава. Трябва някакъв стимул да има. Защото на никого не можеш какъвто и да е доброволец, да му заповядаш и да му кажеш, действай. Доброволческото движение изисква високо съзнание, а все още сме далеч от това. Тези, които идват уж като доброволци все пак си казват, абе къде ли отиват тия нашите пари, които изработваме. Ами точно това е уловката на лукавия. Тази дейност наречена розобер е обречена в момента на чиста загуба. Ако си направил обработка на земята и обрязване на розите, то е ясно, че ще си на загуба. Ние бяхме тази година без всякакви разходи за обработка на розовите насаждения. Така че затуй и издържахме. За сведение, не се заплаща от изкупвачите веднага набраното количество, а в същото време е нужно да разполагаш с парична маса, за да плащаш на берачите. Кой създава този абсурд ли!
Ето, това бе и въпросът, на който си отговорихме като наблюдавахме абсурда по време на брането на розите и тяхното изкупуване. Опитът показа, че от работата на доброволците няма резултат освен тоя, че те самите натрупват по този начин опит в съприкосновението си със Свещената роза. Да, но розата все пак трябва да бъде обрана вместо да окапе на земята. Така Тя иска да служи на човека. Да служи на човека, а не на мамона, и паричните отношения. Да му служи като го лекува,като го храни! Нужни са за розобера оправни хора, които наистина умеят да работят и да не се пазарят, защото не може и тако и вако. Например, някой си, дошъл като доброволец, пък и заплащане да иска, а накрая и розов цвят за сладко.
В нашият случай, имаше заплащане по 70 ст. за всички, но докато го осъзнаем това като необходимост от три години насам, минахме през перипетии. Както е казал Учителят на нас българите, Беинса Дуно, нужни са точни отношения и предварително моделирани ситуации. При нас българите се получава нещо като - тръгнали за върха уж на поклонение, пък се озовали на трапезата. Трябва да се премислят предварително всички планове и да се моделират по няколко пъти. Защото когато става за колективен градеж, отговорността е огромна. Задържащите сили всичко дават само и само да осуетят поредното колективно начинание и така да докажат тяхното, че още човечеството не било готово да продължи напред, затуй трябвало камшик и тояга. Е да, но все пак, по време на тия колективни събирания се вижда как е жадуващ духа у човека да бъде част от Цялото. И как в условията на градовете, всички ние сме загубили връзката си с Природата и майката земя.
Догодина ако е рекъл Господ ще продължим по нова схема! Така или иначе сприятелихме се с розата, която наистина е свещена и наистина е жива, и наистина е цветето на Богородица. Тя не бива да се бере и вкарва в найлонови чували. Тя трябва да бъде уважавана, тоест
РОЗОБЕРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РИТУАЛ ИЗВАДЕН ОТ ВСЯКАКВИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОМИСЛИ ЗА ПЕЧАЛБА И ЗАГУБА, И ДА ГЛЕДАМЕ НА НЕЯ КАТО НА СРЕДСТВО ЗА ИЗКАРВАНЕ НА ПАРИ. РОЗАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛЕКАРСТВО И ХРАНА.
|
< Предишна | Следваща > |
---|